- В цялата история на американския търговски живот една културна черта винаги е доминирала: американците са оптимисти, народ, склонен да вижда чашата не просто като наполовина пълна, но като бързо изпълваща се, и то с течност, която даже може да превърне в злато.
- Този бликащ оптимизъм се е доказал като плодотворен, насърчавайки рискове, довели до иновации и богатство. И отново той е подтиквал предприемачите да инвестират взети назаем пари в идеи, неизпробвани досега, които понякога са водили до големи пробиви.Оптимизъм, който е подбуждал обикновените хора да приемат дългове в името на по-добро бъдеще – по-удобни домове, по-високо образование, коли последен модел.
- И все пак в последно време това нетърпение да увеличим настоящето, като взимаме пари в замяна на привидно доходоносното си бъдеще, достигна опасни нива. Прекаленият оптимизъм и неговият спътник – безразсъдното пренебрегване на риска – са сочени като основни виновници за довеждането на САЩ до най-страшната финансова паника от Голямата депресия насам.
- Милиони хора купиха домове, които не могат да си позволят, убедени, че по някаква щастлива случайност ще получат пари, преди неизбежната сметка да дойде. Финансовите институции заложиха трилиони, за да изкупуват жилища, успокоени от колективното схващане, че цените на имотите няма как да паднат.
- В средата на септември президентът Обама защити на Нюйоркската фондова борса новите регулации за финансовата система, предупреждавайки банкерите да не се връщат към времената на безразсъдно поведение. Той всъщност предизвика дълбоко-залегналия в американската идентичност принцип – че американците са достатъчно гъвкави, за да могат да се справят без бюрократична намеса и дребнави правила, за разлика от европейците и тяхната предполагаема „държава бавачка”.
- „Всичко може да се проследи назад до времето на Джордж Вашингтон” казва Робърт Шилер, икономистът от Йеил, който предупреди за сапунените мехурите в интернет бизнеса и имотните пазари и чиято книга „ Иррационалното изобилие” остава ключов текст за американската тенденция да се вярва в добрите времена. „Вашингтон каза, че регулацията трябва да се прави с лека ръка. Думата „капитализъм” все още не беше измислена тогава, но думата „свобода” беше. Вашингтон каза, че бизнесът трябва да е свободен. В тази думи се криеше малко от омразата към кралете, която всички ние носим в кръвта си”.
- В страна, склонна да възхвалява своя непреклонен индивидуализъм, колко шок е необходим, преди американците да изберат да увеличат властта на шерифа? През последните месеци осигуровките бяха отрязани наполовина, милиони хора загубиха своите работи, а собствениците на домове се сблъскаха с банкови възбрани. Години, прекарани в очакване на по-добри дни, доведоха до неподозиран икономически срив.
- Парите на обикновените хора, на домакинствата, бяха проиграни на Уол Стрийт, докато регулаторите си мълчаха. Ако трябва да прибегнем до метафора, на финансовите институции беше разрешено да си поиграят на казино, използвайки парите от ипотеките вместо чипове, събирайки печалбите и оставяйки всякакви възможни загуби да тежат на данъкоплатеца.
- 10 години по-рано в прочувствена реч конгресменът Алън Грийнспан даде основния аргумент за икономика, основаваща се на оптимизма: „Може да имате огромни количества държавни регулации и аз ви гарантирам, че нищо няма да се обърка. Но и нищо няма да стане, както трябва”.
- Днес, даже Грийнспан е разколебан и признава, че държавата може би трябва да национализира някои банки. Моментът е деликатен, а травмата в икономиката голяма. Всички знаем, че Хитлер идва на власт именно по времето на голяма хиперинфлация. Дори днес страхът от покачващите се цени е основната движеща сила в германската политика.
- Шокът, който съпътстваше края на бума на имотния пазар в Америка, изглеждаше като онова повратно събитие, което би довело до по-здрав правителствен контрол над финансовия сектор в Америка. Но сега, когато страхът от катастрофата отшумява, въпросът е колко бързо ще се загуби натрупаното във Вашингтон ускорение за по-строги финансови правила.
- Още по-важният въпрос е дали безработните и хората, останали без домове, ще бъдат достатъчно убедителни, за да предизвикат промяна и да се справят с влиянието на лобистите от индустрията. Промяната, която трябва да се случи, е много по-дълбока. Това е преход от казино културата на оптимизма към културата на отговорността – понятие, което надали ще трогнат финансовите акули, чакащи да изпробват късмета си. Никой не обича правилата на играта да се сменят в движение.
Статията е адаптирана от New York Times,
The Financial Crisis and America’s Casino Culture
http://www.nytimes.com/2009/09/20/weekinreview/20goodman.html?_r=1&scp=4&sq=financial%20crisis&st=cse
