Експериментът
2000 произволно избрани безработни получаваха по 560 евро на месец – без никакви условия – за 1 година (от януари 2017 до декември 2018 г.). Този доход им бе гарантиран, независимо дали ще останат безработни, ще си намерят работа, ще отворят собствен бизнес, ще полагат някакви усилия да си намерят работа или ще си седят вкъщи.
Накратко
Заетостта сред тези хора не се е увеличила. Получаването на безусловен базов доход не е успял да ги накара да си намерят работа, да подобрят финансовото и социалното си положение. Нивото на заетост е същото, но участниците са се чувствали по-щастливи, намаляло е усещането им за стрес. Това са основните изводи от предварителните резултати на опита – дали замяната на социални помощи с гарантирана минимална сума би променила нагласите на хората.
Какво представлява безусловният базов доход?
Правителството изплаща на граждани гарантирана парична сума независимо от другите им доходи. Финландският експеримент е малко по-различен, защото обхваща само безработни.
Има и предложение за предоставяне на безусловни базови услуги – вместо гарантиран доход – на гражданите да се осигуряват безплатно услуги като здравеопазване, образование и транспорт.
Идеята не е нова. За пръв път е спомената преди над 500 години – в „Утопия“ на Томас Мор.
Каква е идеята?
Според привържениците на безусловния базов доход – той ще помогне в борбата с бедността, като осигури на хората време, за да търсят работа или да получат уменията за нова професия. По думите им това е от особено голямо значение предвид роботизацията на много професии.
Миска Симанайнен – изследовател от екипа на „Кела“ – заяви пред БиБиСи, че правителството е искало да провери на практика именно тази теза, за да установи дали с помощта на този инструмент може да реформира системата за социални помощи.
Какви са резултатите?
Дали експериментът е помогнал на безработните да си намерят работа, както се надяваше дясноцентристкото правителство на Финландия? Не съвсем.
По думите на Симанайнен – при все че някои безработни наистина са си намерили работа, участието в експеримента изобщо не е повишило шансовете им в сравнение с хора извън контролната група, които не са получавали „безплатни пари“.
Изследователите все още проучват какво всъщност показват тези данни. Окончателните резултати ще бъдат публикувани през 2020 г.
Според други обаче, ако експериментът е целял да направи хората по-щастливи, би могло да се говори за триумф. Точно това каза пред БиБиСи един от участниците в експеримента, бивш вестникарски редактор: „Все още съм без работа. Не бих казал, че безусловният базов доход рязко е променил живота ми. Психологически – да, но от финансова гледна точка – не твърде“.
Проблеми около безусловния базов доход
Според мнозина хора с леви убеждения тази идея залага твърде много на финансите и покупателната способност на населението, изключвайки факта, че компаниите произвеждат прекалено много стоки, каквито не се търсят, и принуждават своя персонал да работи все повече и повече.
Грейс Блейкли, специалист по икономика, пише в „Ню соушълист“, че без фундаментални структурни реформи в икономическата система безусловният базов доход ще е само козметична мярка. Други се опасяват, че заради безусловния базов доход ще бъдат орязани бюджетите на социалните служби.
Хората с десни възгледи се тревожат тъкмо за обратното. Те смятат, че подобна система ще струва твърде скъпо на бюджета, освен това може да формира синдром на зависимост и култура, при която хората ще очакват пари, без да правят нищо.
Точно тази мисъл изрази през 2016 г. в интервю за „Файненшъл таймс“ Улрих Шписхофер, генералният директор на компания А Бе Бе. „Материалното възнаграждение трябва да произтича от създаването на добавена икономическа стойност“.
