Днес ще ви запознаем с Вяра Първанова – ветеран в леката атлетика, на която след 23 години на състезания, предстоят нови Балкански и Световни шампионати след броени седмици. Тя днес ще ни разкаже за семейството си, професията и състезанията. Kак да не се предаваме и как подкрепата на близките ни помага да преодолеем травмите в живота.
- Здравей Вяра, тази седмица, ние от Сметките, решихме да отделим специално място в нашите рубрики за леката атлетика в България. Разкажи ни как започна да тренираш лека атлетика и как това се разви до момента?
За леката атлетика ме открива първата ми треньорка Теменужка Бузова във 2 клас и под нейно ръководство продължавам в спортното училище до 6 клас, след това специализирам в спринта при втория ми треньор Пенко Козарски, с него в тандем поставям националния рекорд за девойки младша възраст на 60 и 100м, който и до днес не е подобрен!
- Имала ли си тежки избори и как се разви след тях, може ли да изброиш титлите си?
Медалистка съм във всички шампионати на България, в които съм участвала на 60,100,200м от 1990-1997г., когато прекратявам състезателната си кариера, по лекарско предписание.
На 20г.,1993г., печеля международен турнир „Плевенска панорама“, участвам на детски олимпийски игри в Холандия, отивам с първи резултат в света, но 15 дена преди тях разкъсах мускул на бедрото и не успях да се възстановя!
През 1994г е Световният шампионат в Португалия, поради усложнения на старата травма, бягах само 100м и щафетата 4*100 и заех 4място с нов национален рекорд за девойки, не подобрен и до днес!
Същата година печеля турнир „Нов старт“ (сега „Нови звезди“). Следват участия на Европейско първенство в Унгария-заемам 3-място! През далечната 1996, при нов треньор Ивелин Николов, поставям национален рекорд за девойки старша възраст -11,42 – с този резултат съм втора в света преди Световния шампионат в Австралия, но старата травма се обажда и успявам да попадна само във финала. През зимата на същата година записвам участия на международни турнири в Стокхолм и Бирмингам, където бягам с най-добрите спринтьорки в света,една от които е Мерлин Оти!
Същевременно започвам пак тренировки в СК“Феникс“2004, с треньор Теменужка Бузова и Слави Топузов, влизам във всички финали на 100 и 200м за мъже и жени на открито и състезания за Ветерани, като правя национални рекорди за 40 и 45 год.възраст на 60,100,200,400м,4*100и 4*400м и множество балкански титли и рекорди от 2019-2022г.
От края на миналата година имам нов клуб АК“Плевен 2014″ с треньор Илия Николов, в момента се подготвям за Балкански и Световен шампоанат през март месец!
- Разкажи ни как влезе в полицията и как това се отрази на живота ти?
Постъпих на служба в Главна Дирекция Охрана като държавен служител – охрана на Магистрати, охрана на сгради, конвоиране на задържани лица- това е професията, която работя – много отговорна и опасна, но добрата ми физическа подготовка само ми помага.
|
- Вяра, както казахме, възхищаваме се на твоята кариера, и не само – на теб като човек, който успява да съвместява в живота си различни призвание, да пада и става вече толкова години. Какво искаш да пожелаеш на всички, които се занимават с атлетика, независимо от възрастта?
На всички,които се занимават с лека атлетика, пожелавам да имат воля, дисциплина,търпение да не се предават пред трудностите, защото когато най-малко очакваш – мечтите се сбъдват!
- Звучи лесно, но ни е ясно, че Вяра е уникален атлет, който не се предава и е претърпяла много лишения, за да успява толкова години да продължи да се състезава. Пожелаваме и успех през март и си пожелаваме да има повече такива спортисти в България, които да се гордеем, че познаваме!
Ние от Smetkite ще продължаваме да ви запознаваме с тях!
